Сватбата

Сватбата

Нора съм. С моя Кольо ще ходим на сватба. Притеснена съм от изцепките му и въпреки че не мога да ги обхвана всички, му давам задължителен списък със забрани:
– Не се напивай като глиган.
– Не целувай булката с език – няма такъв обичай.
– Не танцувай казачок с бабата на свекъра.
– Не яж нищо, което не е храна – салфетки, свещи, цветя, акордеон, шапката на попа, ръкава на кумата…
– Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад… ваща макя збръканаааааааа…”
– Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”.
– Не играй кючек с попа – после ще съжаляваш.
– Не си пълни джобовете с руска салата – и вкъщи си имаме.
– Не се събличай гол до кръста – редица видове мечки имат по-малко козина от теб.
– Не говори на диалект – хората не са длъжни да знаят езика на твоето село.
– Не слагай запалена пиратка в джоба на младоженеца… също и в чашата му.
– Не разказвай на всеослушание какви венерически болести си добил в гимназията.
– Недей да пускаш сигнална ракета… сред сватбарите… в асансьора.
– Не разказвай колко способна е булката в леглото – и без това всички знаят, че си я оправил в миналото.
– Няма хоро, което се играе с пържоли на раменете.
– Не пуши цигари с хорските деца в тоалетната – не си в пети клас. Не пуши марихуана с младежите – не си в седми клас.
– Не танцувай като маймуна на дансинга с приятелите си идиоти.
Идва денят на сватбата. Изнервена съм. Кольо е по комшиите за дрехи . Връща се. Аз се донагласям в спалнята. Сега ще отида при него, за да му покрещя. С бойно настроение влизам в хола. Господи… не може да бъде… Оглеждам се да не съм объркала апартамента. Моят Кольо не изглежда като себе си – сако, синя риза върху бяла фланелка, дънки, обувки(?!), приветливо изражение. Брадата му е подредена и не прилича на ударена от ток лястовичка. Косата сресана на една страна, целият лъха на свежест. Изглежда като английски джентълмен, завърнал се от изследователска мисия в Египет. Гледа ме с някаква могъща аристократичност. Няма да му викам… ще го заведа оттатък и ще му изневеря със самия него… В колата сме (краката ми още треперят). Изтървахме подписването и пътуваме към ресторанта. Настаняваме се на отредените ни места. Празненството тече вяло, а любимият се държи културно – разговаря с околните за поезия, здравеопазване, за архитектурата на спирките от градския транспорт… Някои от приятелите му идват и го провокират за глупости, но той е железен. На масата ни пристигат младоженецът и булката. Женихът казва: „Братле, какво ти има, останалите говорят, че си станал чехъл?” Прясната му жена добавя: „Кольо, точно нашата сватба ли реши да провалиш, мерзавец?!” Сърдити се връщат на местата си. Имам власт – той е послушен. Но знам, че това му поведение е измамно – той не е щастлив така… нито пък аз. По-добре да го развържа. Казвам му го. ”Сигурна ли си?” „Да, прави каквото ти е на сърце. Обичам те!” „И аз те обичам, красиво влечуго!” Изпива си ракията на екс, сипва втора и се провиква: „Ебаньееееееее Миайловграааад… ваща макя шашувааааа…” Човешките маси настръхват и скачат като психично болни на воденото от него хоро (и аз съм там). После скришом залива част от дансинга с олио за първия танц на младоженците. Подло ги тика към олятото място. Започват на „Нотинг елс метърс.” Естествено още в началото се хързулват – булката прави разчекнато салто във въздуха (краката ѝ сочат във всички страни на време-пространството, само не и надолу), а младоженецът, в стремежа си да я улови някак, засажда главата ѝ в циментовия под, падайки с гръм върху нея. Роднините са силно сащисани, а приятелите се валят по земята от смях като компоти. Младоженецът е изгубил предните два зъба, а жена му до края на живота си ще ражда обърната по корем. Лежат прегърнати на земята, но така силно се смеят, че тревогата в околните се изпарява. Кольо и другарите му шашкъни продължават с идиотщините – танци, туист, замеряне с торта, надпиване, надиграване… Шоуто е впечатляващо – залата кънти от веселба. Сетне моят прави редовния си номер – води ме при непознатите гости, представя ме за сестра си и пита невинните хора дали одобряват това, че се сношаваме. Повечето сватбари са скандализирани, а от попа получаваме отлъчване от църквата. Когато сядаме да починем на масата, различни по възраст господа идват да ме спасят от „кръвосмешението”, предлагайки ми рамото и дома си. Не съм горделива, но е някак вълнуващо да съм обект на мъжкото рицарство. После ходихме на дискотека, но от там няма да разказвам, защото не помня точно кое как беше. Прибираме се сутринта с „Дринк енд драйв”. Моичкият през цялото време е бил с натъпкани джобове с пържоли и салати. Сега ги подарява на котката Ивелина. Измивам му ръцете, приглаждам брадата и прическата, намествам разкъсаната в петна риза – искам за последен път английския пътешественик в себе си…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *