Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален.

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантел
ите. 'Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай.' Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за
погребалната агенция.
Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:

'Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален.'

Няма да забравя тези думи.

Те промениха живота ми.

Днес чета повече от преди и чистя по -малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.

Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .

Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.

Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.

Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.

Фрази, като 'Един ден….' или ' Някой ден….' вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.

Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.

Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.

Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.

Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя 'тия дни'.

Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша 'тия дни '.

Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.

Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой, който ти желае доброто.

Ти също имаш много скъпи хора.

Ако си обаче много зает, и не можеш да отделиш няколко минути за да разпратиш това послание на други, а си кажеш: Някой ден….', най-вероятно никога няма да го направиш.

Тази Тантра идва от Северна Индия.

Независимо от това дали си суеверен или не, отдели няколко минути, за да я прочетеш. Ще го направиш, нали?

Тя съдържа няколко послания, които са важни за душата.

Това е гербова тантра, която носи щастие. Гербът е разпратен и е обиколил света най-малко десет пъти. Не запазвай посланието за себе си.

Гербовата Тантра трябва да се разпрати през следващите 96 часа.

Изпрати няколко копия и обърни внимание на това, което ще научиш през следващите дни.

Ако изпратиш това послание на един човек, животът ти ще стане по-хубав.

Ако го изпратиш на не повече от четирима, животът ти ще се подобри значително.

Ако го изпратиш на не повече от деветима, животът ще стане по-хубав и ще разбереш целите си.

Ако го изпратиш на не повече от четиринадесет души, ще получиш най -малко пет изненади през следващите седмици.

Ако го изпратиш на петнадесет или повече човека , животът ти ще се подобри драстично и всичко, за което си мечтаеш, ще започне да придобива форма.

Ето още една истина:

Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.

Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, един ден за да го заобичаш и цял живот, за да го забравиш.

Изпрати тези думи на хората, които не искаш да забравяш и не забравяй този, който ти го е изпратил.

Изпрати му кратък отговор, за да знае, че не си го забравил.
Ако не го изпратиш на никого, то значи толкова си бързал, че си забравил приятелите си.

Отдели само минута, или това, което правиш сега е по-важно…..?

БЕЗ ГРАНИЦИ

С оглед на показаното на терена
Кратък фразеологичен речник за разшифроване на спортни интервюта

Драго Симеонов

Група напористи репортери са приклещили до стената уморен футболист с мокра коса, завират му под носа микрофони, диктофони, телефони и всякакви други „фони“ и очакват мъдрост, която да препредадат на света или поне на главния редактор на медията си. Журналистите са възбудени, току-виж, се произведе новина, т.е. горкият играч вземе, че изпусне по-солена дума за противниците, треньора, съдиите. Ако не се получи, поне нека разберем какво е мислил в секундите преди някой шут, по време на шута и веднага след него. Отвсякъде летят въпроси като осколки от граната. Интервюираният ловко избягва някои, но други попадат безпощадно в целта. Длъжен да смотолеви нещо, той се почесва зад ухото, подръпва обицата си, отправя празен поглед някъде високо над хоризонта и промълвява: „Еми с оглед на показаното на терена…“ Ама че глупости, си казвате вие, но не сте прави, уважаеми, не сте прави! Всичко има смисъл, само че ви трябва ключ, за да го откриете. Трябва ви речник.
Нека най-напред изясним, защо
футболистите не са особено речовити
и обикновено ползват набор от клишета. Преди по-малко от година официални лица от ФИФА поръчали на екип от специалисти невролози да направят изследване вредна ли е за футболистите играта с глава и трябва ли централата да помисли за някакви специални протектори. Разбира се, става въпрос за отиграването на топки с глава, а не за мисловния процес. Отдавна е известно, че мисленето е опасно, но това никога не е притеснявало ФИФА. Футболните началници се интересували дали главите на днешните спортистите могат да понесат мощните боцове на противника, при условие че програмата на професионалните играчи е тройно по-натоварена от тази преди петнайсетина години. Учените приели задачата съвсем сериозни и изследвали феномена „игра с глава“ опитно и статистически. Оказало се, че
един обикновен защитник има около 3000 отигравания с глава
на сезон. При нападателите цифрата била горе-долу същата, докато халфовете играели с глава наполовина по-малко. Средната скорост на отиграваните удари била 90 км/ч, като някои топки били бавни – има-няма 50 км/ч, но други били истински снаряд от 300 км/ч. Посрещнати правилно, с чело, шутовете не били страшни. Да, мозъкът леко се удрял в черепа, което на теория е сътресение, но достатъчно леко и безопасно за общото физическо състояние на играча. Затова и в доклада си невролозите не препоръчали на ФИФА въвеждането на специални протектори за играчите. Все пак лекарите добавили и една забележка в доклада. Леките мозъчни сътресения водят често до загуба асоциативните връзки в речта, намаляване на вербалния капацитет, тоест количеството думи, с които си служи обектът на изследването и затруднение в изграждането на сложни съждения. Или иначе казано, играта с глава може да причини известно затъпяване.
Така на научен език може да звучи обяснението защо голяма част от футболните звезди се оплитат като пате в кълчища, когато трябва да кажат нещо смислено и предпочитат спасението на клишетата. Разбира се, всичко може да се обясни и много по-елементарно. Работническо-селски произход, повечко тренировки, по-малко книжки,
чалга като начин за отмора
талант, съсредоточен предимно в опорно-двигателния апарат. На мен лично обаче теорията с отиграните топки и леките мозъчни сътресения повече ми допада. Така или иначе, каквото и обяснение да си изберете, резултатът е един – серия от празни думи и изтъркани лафове, нещо от рода: „Еми как сме играли вие ще кажете, но… ъъъъъ… мисля, че с оглед на показаното на терена изпълнихме поставените като указания от старши треньора и спортно-техническото ръководство задачи и… и… и всички момчета играха на сто процента и дадоха всичко от себе си… Ми не мисля, че сме ги подценили…ъъъ… по принцип на коментирам съдийството но според мене там нямаше засада…“ На футболните лаици това им звучи като непреводима игра на думи, някакво енигматично бръщолевене без никаква информационна или дори емоционална стойност, но вече ви казах – не е така.
Предлагам ви заедно да се насладим на топ 10 на най-тлъстите клишета от футболни интервюта, като прибавим и превод за онези, които не разбират скрития смисъл на въпросните изказвания.

На
10-о място
е неостаряващият хит „За подценяване не може да става и дума“. Употребява се, когато единият отбор, вместо да натисне и да смачка някой слабак, се е влачил като дроб. Преводът на тази фраза гласи: „Мързеше ни зверски. Не ги подценихме, направо очаквахме сами да се бият. Но тези бастуни не само че не могат да ни вкарат гол, но и на себе си не можаха да вкарат.“

9-ото място
е отредено за класиката „Готови сме на 100 %“. Процентите са неделими от футболната лексика за сметка например на промилите – никой не казва „Готови сме на 1000 промила“, защото звучи прекалено алкохолно, а ако се използват градуси, става голямо объркване. Така че не 56%, не 74%, не дори 98%, а точно 100% е готовността. Преводът на изказването обаче е: „Това не ми е първият мач, няма да е и последният. Какво толкова има да се готвим – излизаме и ритаме, не ме занимавайте с математика?!“

На
8-о място
идва лафът „Нямаме какво да губим“. Ще го чуете, когато предстои реванш, но шансовете вече са никакви. Това е културното казване на „Всичко вече е загубено“. Когато някой изтърси, че няма какво да губи, значи страшно го е яд за загубената премия, а вас ви има за загубени, та ви пробутва такива клишета.

Щастливото
7-о място
е запазено за изказването „Ние имахме своите шансове“. Някой отбор очаквано е загубил, въпреки това е създал едно-две мижави положения, и то напълно случайно. Равносилно е на признанието „Вчера ударих четворка от тотото, много чудеса щяха да станат тая седмица, ако бяхме вкарали. А и знаете, че нападателчето ни е дърво.“

6-ото място
ви посреща със заканата „Ще играем като равен с равен и ще търсим победата“. Класическо хайку за равенството, търсенето и намирането. В израза има повече поезия, отколкото смисъл и е равен в литературно отношение на възклицанието: „Боже, колко мъка има по тоя свят, защо трябваше точно Барса да се пада?!“
„Сега най-важно е да мислим за следващия мач“ е клишето, класирано на

5-о място
Употребява се след средно големи излагации. Смисълът му е: „Изложихме се, сега хем президентът ще ни трие сол, хем няма премии, хем ще ни заяждат по вестниците. Пилене на главата поне до другия вторник, дано поне жена ми е в настроение.“

4-о в класацията
е поетичното „Ще дадем всичко от себе си“. Това е една от най-празните, но най-красиви футболни фрази. Човек вече си представя как авторът на изказването дава всичко, включително скромен мезонет и приятелка модел, само и само да ни зарадва с победа. Преводът на тази живописна метафора е нещо като „Онче-бонче-счупено пиронче“, т.е. звучи красиво, но нищо не означава.

Почетното
3-о място
е за „Играх за топката и той се спъна в мен“. Това е обичайното оправдание на футболните рендета. Трябва да се чете като: „Естествено, че го ритнах. И през три преки да ме заобиколи, пак ще го ритна, ще му строша жалката подбедрица на тоя скапаняк.“

Точно под върха
е декларацията „Не коментирам съдийството“. Още преди Европейският съюз да се назландисва на глава „Правосъдие“, у нас никой не коментира съдийството, а директно го попържа. Изразът означава буквално: „Съдията е най-големият нещастник, който съм виждал. На такъв не бих му поверил и старите си чорапи, а той дузпа ми свири.“

Номер 1
в класацията на най-тлъстите клишета е блестящото и интелигентно „С оглед на показаното на терена“. Човекът, който въведе думата „оглед“ във футболното говорене заслужава Златна обувка, и то на много болезнено място. Иначе фразата означава: „Видяхте колко играхме, защо ме карате да приказвам, като не ми е до това.“
Надяваме се с краткия фразеологичен речник, който приложихме, популярни клишета от футболни интервюта вече да звучат по-разбираемо за неспециалистите във футболния жаргон. Така вече ще дешифрирате думите на играчи и треньори и ще се получи следното: „Много се изложихме, лично аз играх добре, но в отбора има достатъчно бастуни, които провалят всичко. Цветков го ритнах барем шест пъти, да не говорим колко пъти го наплюх, това обаче не означава, че дузпата е реална. За толкова време една реална дузпа не са ми свирили. Тия точки, които изгубихме, ще ни излязат през носа, но какво ми пука, нали карам S-класа. Айде сега да се разкарате, защото искам да си ходя.“
Такива интервюта впрочем могат да се чуят от футболни хора. Макар и рядко, някои играчи или треньори напускат езика на клишетата и нямат нужда от превод. Но пък в тези случаи, току-виж, ФИФА се оказала права, че отиграванията с глава са били опасни за здравето. Но за протектори вече е късно.

Как сме се появили на зeмята ?!?

Как сме се появили на зeмята ?!?

Следващите редове не са просто измислица, а реални факти за това как точно сме попаднали на тази планета и как сме се превърнали в това, което сме. Открити са по време на контакт между ясновидката Алена и висш разум от неизвестен произход, и са потвърдени от Джуна. Уверяваме ви, че са на 100% истински и за пръв път ще видят бял свят. Ето и дневниците на Създателите!
1.Възложиха ни нова задача.Трябва да правим интелигентна форма на живот на някаква вмирисана малка планетка наречена Марс. Все така се случва. На нашия отдел винаги му дават най- скапаните проекти. Така и не можах да си обясня защо. В другите отдели творят богове,а ние кво..интелигентна форма на живот.Пфу!

2.Започваме проекта. Изглежда добре.

3.Това на нищо не прилича. Тъкмо ги бяхме нагласили,цивилизацийка даже си бяха направили и да вземат,че да си пуснат сешоарите всичките по едно и също време да видели кво ще стане. Ми кво може да стане,бе идиоти. Взривиха некъв атомен реактор и разпердушиниха всичко. Много рано им дадохме тия технологии. Ще трябва да почваме всичко от начало. Местим проекта на съседната планета Земя.

4.Пуснахме първия проект в действие. Изглеждаше добре докато два динозавъра не му ебаха майката. Хм, странен израз при положение,че няма майка. Поне не в буквалния смисъл на думата. Както и да е. Ще се наложи да го изправим на два крака,за да може да бяга по-бързо.

5.Пуснахме още един. Тоя път му заложихме и програма „Страх” щото иначе се ходеше да се тика в устата на динозаврите. Кво,на майка си дириш там, бе малоумник!??! апускахме десетина от новите проекти. Лошо. Динозаврите подължават да им ебават майката.

6.Наложи се да изтребем динозаврите. Писна ми от тия тъпи говеда. Толкова храна,а те се съдраха да плюскат хора. Майка им мръсни гадини. Ама да видите само как цвърчаха като Кентъки Фрайд Чикън като им хвърлихме оня метеорит. Сега ще се наложи да замразим проекта за два дни докато планетата се постабилизира. Пука ми. И без това днеска е петък.

7.Много са тъпи беееее, вече 13 техни години не могат да открият огъня.Най-накрая на колегата му се наложи да слезе долу с една огнехвъргачка и като ги подкарааа. Да видите после как за норматив се научиха що е то огън и има ли той почва у нас. Пък колко време им трябваше да открият колелото ако знаете само. И знаете ли как стана? Клекнал единия малоумник да сере,ама така се изсрал,че чак на пита го изкарал със заврантулка накрая. После започнал учудено да гледа това дето излязло от задника му. Зел го,ма го изтървал и то са изтъркулило надолу по хълма. Пък те по това време ги серяха едни такива доста твърди.После ги омекотявахме,че все с разпорени гъзове ходеха ма това е друга история.

8.Кофти тръпка. Докато сме им омекотявали говната сме объркали отделителната система. Дрискат през ушите. Единия получи разстройство и цяла седмица вися провесен надолу с главата от една скала докато не пукна. Ами какво да направя като са ни скапани компютрите. От една седмица говоря на шефовете да ни дадат нови ама те не,та не.Нямало нужда да обвиняваме техниката само щото ние сме били некадърни. Простаци. Ше видят те!

9.Трябвало сега пък да измислим нов и оригинален начин за възпроизвеждане. Да имало разнообразие във вселената моля ви се. Абе тия луди ли са? Кво толкова лошо имаше в това просто да си падат от небето. Ама неее, много въпроси щели да задават после, не било на добре. Вярно,че един, двама паднаха и повече не станаха,ама чак пък толкова напъване. Хмм..докато включвах лампата в контакта ми дойде гениална идея.Е какво пък,поне ще е весело…..

10.Тъпанари! Откриха алкохола. Намерили некво ферментирало грозде и викнали и другите да пробват.15 мъртви от алкохолно натравяне.Сеа ще трябва и черен дроб да им слагаме.Защо все на мееен

11.Имаме много случаи на счупени пръсти. Абе тия говеда що все си тикат носа там където не им е работа? Ще им сложим нокти. Поне малко ще ги предпазват. Стига им толкова и без това почнаха да се размножават като зайци.

12.Искренно ми се иска да мога направо да им дам по един АЕЦ и да вървят да се оправят. Ама ще стане като с предните вероятно щото тия са наистина много тъпи. Вчера,единия да вземе да се опитва да лети. Видял там че нещо си фърфоли из въздуха,та решил и той баровеца,барабар Петко с мъжете да лети.Размаза се като ваденка.Другите го сготвиха за вечеря. Ужас!Тук ще трябва да се пипа бавно и сигурно.

13.Ама какво е това! На нищо не прилича. Намерили бъг в софтуера на някакво островче „Атлантида”. Докопали технологии дето трябва да им ги дадем чак другата година и докато се усетим се научили да ги използват дори.Е бая от тях вече бяха омирисали драките, но все пак се научили. Потопихме целия остров и оправихме бъг-а.Тъй като после открихме и други дупки се наложи да им пуснем една ледена епоха т.е. да замразим проекта за известно време докато напишем пач-ове.

14.Изглежда добре.Само дето наистина прекалено бързо почнаха да се размножават с новия метод.Май бая им допадна. Голям майтап е да ги гледаме как се клецат къде им падне. Ще им спретнем едно апокалипсче в скоро време ако на така вървят нещата ми се струва.

15. Все още са доста тъпи. Наложи се да добавим промени в големината на главата и мозъка. Махнахме и опашките щото вечно се препъваха в тях или пък ги гонеха.Имали чувството че някой ги преследва. Знайте ли кви чувства ще ви дам аз на вас,ааа? Абе, кой въобще ви е разрешил да чувствате?Тва,е работа на Ванката от тестовата лаборатория. Кой въобще му е разрешил да си тества боклуците на нашите индивиди?Ще го изкъртя като го видя!

16.Най-накрая ни докараха бог.Доста добре са го направили. Има си един,два кусура разбира се, но ще свърши работа. Определено имахме нужда. От три седмици сме пуснали заявката.До сега говедата се молеха на звездата в центъра на слънчевата им система. Това пък от къде им хрумна не мога да си обясня. Тая партида излязоха много странни. Сигурно е от кислорода дето го дишат. Имам чувството,че сичките постоянно са надрусани.

17. Бог-а е бъгясал. Започна да се явява безразборно на кой свари, да плещи врели-некипели и изнесе два града от картата. Спряхме процеса и го върнахме за доизкусуряване.Абсолютен куку-руку фигурант. Ужас!

18.Ще трябва да им правим Апокалипсис. Много се оляха вече само простотии правят и никъв прогрес. Мислехме да им спрем ебането за известно време ама после ни дойде по-добра идея. Ще им пуснем едно потопче. Обаче трябваше да спасим останалите видове от наводнението. И за това измислихме решение.Завъртяхме един дядка да направи кораб и да качи от всички по два вида. Много хубаво потопче стана.И при тях и при нас. Ние обаче се наливахме с амброзия до припадък и гледахме шоуто.

19. Пак населихме планетата. Пуснахме и бог-а.Той пък да вземе,че да пусне некъв негов пророк да зарибявал населението щото не искали да вярват в него. Само дето и двамата изкараха по един АВТОМАТ и почнаха да изтребват де що народ сварят. Пък тия Калашников имаха още бая време да почакат. Така е щото бог-а се води автоматизиран админ и има достъп до всичко. Съвсем му забранихме да си вясва носа пред тъпите говеда. Явно ония глупаци дето ни пратиха бог-а пак не са си свършили работата като хората и ще трябва ние да им оправяме бъкиите.

20. Пак почнаха да правят квото си поискат. Е това вече не се издържа. И пак пренаселват планетата. Не можем постоянно да им организираме апокалипсчета колкото и забавно да е. Ще трябва да автоматизираме системата по друг начин. Взехме на заем още три-четири бог-а и ги побъркахме на тема религия. Почнаха да се избиват и успяхме да вкараме раждаемост към смъртност в доста реални граници. Спретнахме им после и една две войнички(няма да забравя кво шоу ни направиха само заради една фльорца наречена Елена), вкарахме няколко малко по интелигентни, вманиачени за власт малоумници и работата заспа.

21.Нашата работа тук е свършена. Оставихме ги на автопилот. Квото ще да става с тия вече не са наша грижа. Да се занимава с тях отдел поддръжка!