Коняра и Лекаря

В двореца на царя живял неговият млад и верен коняр. Той бил верен, но имал едно тайно и опасно желание – да полиже големите и сочни цици на царицата! Един ден не се сдържал и споделил с придворния лекар мъката си. Лекарят помислил, смилил се над човешката неволя и казал:
– Има начин да ти помогна, но в момента имам нужда от малко пари. Съгласен ли си?
– Колкото кажеш, само сбъдни мечтата ми – светнали очите на мераклията.
Още на следващия ден лекаря издебнал царицата докато се къпе и насипал в сутиена й гъделичкаща пудра. Излязла царицата от банята, сложила сутиена на пищните си гърди и пудрата мигом подействала. Сърбят я циците… не се трае! Мигом отърчала при царя и му ревнала, а той… естествено ревнал да дойде лекаря. Минути по късно, лекаря замислено преглеждал царицата, почесал по брадичката и мъдро казал:
– Болестта е рядка, но лечима. Тук в двореца живее един коняр. Той трябва четири часа да ближе гърдите на царицата. Друг лек няма!
Какво да направи царя? Повикал коняра при себе си и му обещал да го набучи на кол ако някой узнае какво ще се случи.
Сбъднал мечтата си младия коняр. След като приключило всичко дошъл лекарят и помолил:
– Плати ми, нали обеща.
– Какво? Я си гледай работата, изнудвач такъв.
Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващият ден се чука на вратата на коняра. Отваря той, а насреща му лекаря:
– Здравей приятелю, има заповед веднага да се явиш в двореца. Познай кой го сърби кура!

Невероятния човешки ум.

Феноменалната сила на човешкия ум.

Српоед едно изселдвнае на Кмербидж, няма знанчеие в ккава пословлдеонатест са буиквте в енда дмуа, едивннстеото вжано нщео е пъарвта и поатеднсла бвука да бдаът на пвилнраото мстяо. Остлоаанто мжое да бдъе толтана бъиотркя и вие все пак да четтее без оснобеи уилсия напнисаото. Твоа се длжъи на фктаа, че ние не чтеем дмаута бквуа по бкува, а сатмаа дмуа ктао цляо.

Удиитлвено!!!

Тъй тъжен сутрин е кенефът…

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

Комуникациите във фирмата

Бележка от Изпълнителния директор до Мениджъра:

Днес в 11 ч. ще има пълно слънчево затъмнение, при което слънцето изчезва зад луната за две минути. Понеже това не може да се види всеки ден, на служителите ще бъде отпуснато време да наблюдават затъмнението на паркинга. Персоналът трябва да се събере там от десет до единадесет, когато аз ще изнеса кратка реч, за да запозная хората с явлението и да дам малко основна информация. Ще бъдат осигурени безопасни черни очила на минимална цена.

Бележка от Мениджъра до Началника на отдел:

Днес от десет до единадесет целият персонал трябва да се събере на паркинга. Това ще бъде последвано от
пълно слънчево затъмнение, което ще се случи за две минути. На скромна цена всички ще бъдат обезопасени с черни очила. Преди това шефът ще изнесе кратка реч, за да и даде малко информация. Това е нещо, което не може да се види всеки ден.

Бележка от Началника на отдел до Ръководителя на направление:

Шефът ще изнесе днес кратка реч, след която слънцето ще изчезне за две минути под формата на затъмнение. Това е нещо, което не се вижда всеки ден, така че всички ще се съберат на паркинга в десет – единайсет часа. Ще бъде безопасно на разумна цена.

Бележка от Ръководителя на направление до Супервайзора:

Към десет или единайсет отиваме на паркинга, където шефът ще затъмни слънцето за две минути. Това не се
случва всеки ден. Ще бъде безопасно, и както винаги, срещу заплащане.

Бележка от Супервайзора до персонала:

Някои ще ходят днес на паркинга да гледат как шефът изчезва. За съжаление, това не се случва всеки ден.