Апология на чалгата

Странни, да не кажа нелепи сюжети се разиграват напоследък около кампанията за европейския вот. Вместо да се обсъждат листите на отделните партии, вместо най-после да се заговори по същество какво можем и какво не можем, бидейки членове на ЕС, всички като по команда се втренчиха в Азис. И по-точно – в неговото участие в предизборната кампания на БСП. Не че с Азис досега не са се занимавали, не че и този месец не е централната тема на медиите… Изведнъж обаче същите тези медии, които до онзи ден го дундуркаха, скочиха срещу участието на любимеца си в партийна кампания. Дали пък не е някаква проява на ревност? Сиреч, наш си е, не ни го пипайте…

Докато Азис пееше по разни клубове и разплакваше собствената си аудитория, а след това, чрез ‛Нова телевизия“ и нейния пореден ВИП, разплака и целокупния български народ, всичко си беше наред. Никой и за секунда не се усъмни в неговата ‛човешка и артистична консистентност“. И кой ли не си дра гърлото заради пухкавото изрусено момче… То не бяха портрети, не бяха интервюта, не бяха описания на фината му душевност…

И точно когато две от партиите, отчитайки тази масова психоза, се сбиха кой да я употреби в своя полза, медиите нададоха вой. Забравиха за ‛фината душевност“, сетиха се за чалгата… Как така чалгата ще стане аргумент в една предизборна битка!?

Ами така. Ще стане. Нали постоянният вопъл е, че политиците се били отделили от народа! Че не разбирали неговите въжделения. И неговите проблеми. Ето, те слязоха при народа, уважиха вкусовете му, любимците му, интересите му. Глас народен, глас божи, както се казва. Защото се разбра, че гласът народен си иска Азис. В пакет с наранената му душа от оная вещица Венета. Боже, боже, мила ми Венето…

Е, след като е така, защо политиката да не се възползва от него, защо да не е заедно с народа? Срещу какво е възмущението, след като и без Азис отдавна си живеем в постоянна чалга, обитаваме чалга-пространство.

Какво е чалгата, всъщност? Възможни са много дефиниции с позитивна или негативна конотация. Аз ще избера най-неутралната. За мен лично тя е редукция – на послания, на проблеми, на решения. Подлог, сказуемо, пряко допълнение (може и без последното). Изправен текст, ампутиран от всякакви сложности. Първосигнално съобщение, което предполага първосигнална реакция. Семпло питане, което изисква семпъл отговор.

В чалгата, която обитаваме, има от всичко по много – и от политиката, и от медиите, и от изкуството, и от бита… А попфолкът е нейната най-безобидна илюстрация. В която редукцията обаче е най-видима, сведена е до най-простата схема – има злодей, има и жертва. И евентуално избавител, ако в припева се появи Бойко Борисов.

Не беши ли чалга присъствието на президента Първанов на погребението на някакъв предполагаем Калоян? Чалга отвсякъде. При това – дори лишена от съобщение. Какво ни съобщи президентът с присъствието си на този цирк? Нищо, ако не смятаме потвърждението на една отдавнашна хипотеза, че теренът на историята на държавно равнище е оставен изцяло в ръцете на Божидар Димитров. По който той вършее както си иска. Този ерзац-Паисий, будител на народа, почти с нищо не се различава от Азис. Същата редукция на смисли, същата игра на жертва, но гарнирана с мощна манипулация на исторически факти; тоест, чалга не на лично, а на национално ниво. На нейния фон музикалните терзания на Азис са бял кахър…

Наскоро по едно радио слушах млад кандидат-депутат от ДСБ (уж най-автентичната дясна партия), който редуцира критиката си към тройната коалиция до следното изречение: ‛В момента ни управлява правителство на трима чужденци!“. Е, това ако не е чалга, здраве му кажи…

Но, както се разбра, това иска народът. Това той разбира… След като 15 години го чакахме да се освободи от страховете си, след като той най-после успя, го видяхме в целия му блясък. И сме длъжни да го преглътнем такъв, какъвто е. С прилежащия му Азис, с прилежащия му Божидар Димитров… И с цялата чалга, която произвежда. Която всички произвеждаме. Другото са илюзии на просветители, чиито век, както знаем, отдавна е отминал. А дали пак ще дойде, е въпрос, на който не се наемам да отговоря.


Копринка Червенкова

Бакалски сметки или …

Ето една хубава задачка за любителите на математиката и логиката.
Трима колеги в командировка решили за по-евтино да наемат обща стая в хотела:
– Имаме свободна стая с 3 легла – посрещнала ги девойката на рецепцията – цената на нощувката е 30 лв.
Тримата оставили по 10 лв. и се оттеглили в стаята.

Не след дълго обаче момичето забелязало че точно тази стая е с отстъпка в момента и действителната цена е 25 лв. Дала на пиколото 5 лв и го изпратила да ги върне на гостите.

Тежката аритметична задача – да върне 5 лв на трима души – била решена от младежа със завидна лекота: той сложил 2 лв в джоба си, върнал по 1 лв на всеки от гостите и всички били доволни.

И така в края на краищата всеки от тримата платил по 9 лв – общо 27 лв. Два лева влязоха в джоба на пиколото – всичко 29 лв. Само че в началото на рецепцията бяха оставени 30 лв.

Пита се къде изчезна единият лев?

Източник

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

източник: някъде из нета

Почина Кърт Вонегът

Вечна му памет. Незабравим с великите си книги и иронията към сериозното в живота.


Обръщение не е на Кърт Вонегът и никога не е правено пред абсолвентите на МИТ, САЩ
Интернета е виновен за заблудата.

Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло.
Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част
от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит.
Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост.
О, няма значение. Вие
няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите.
Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си
припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са
лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова
дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е
толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез
джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога
не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед
на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора,
които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате.
Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го
направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си.
Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да
правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам,
още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са
наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще
сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от
брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте.
Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за
всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се
безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е
най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили
с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са
вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите.
Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина
на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими
хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди.
Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие
също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били
млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали
родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен
съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви
ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от
отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части
и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.