Банкови премеждия

Днес попаднах на един хубав блог.
antonia.del.bg
Прочетох с усмивка на уста премеждията на авторката в ПРОкретени банк, които ми напомниха една случка която се случи с мен към края на миналата година в ОББ.
Бях събрал малко пари и реших да ги сложа в банка. Най-близо до офиса ни е Райфайзен банк, но бях чувал от колеги, че били зле, някой ми беше казал за ОББ, че стават, та за това се разходих да техния офис. Първо чаках на опашката близо 30 минути, после една не особено любезна служителка още 30 минути ми попълва разни документи, след което аз продължих с десетина формуляра с което изгубих още 15 минути. Точно когато всички бумаги бяха готови и аз извадих парите и ги подадох на момичето да ги преброи тя ми вика:
-Моля господине подредете си парите!
-???? Ама те са подредени – казвам аз.
-Не са, трябва всички банкноти да бъдат в една и съща посока, иначе трябва да Ви взема такса подреждане …
-От любопитство кажете ми колко е таксата.
-5%.
-Значи ако ако ви дам 1000 лв и не са подредени Вие ще ми удържите 50 само за да ми ги подредите???? Това е нелепо, не това е най-нелепото нещо което съм чувал.
-Пфффу – начумерено ми отговори служителката.
Ужас вече си бях дал парите в тази банка и си бях изгубил час и половина. На следващия ден се върнах и след още 1 час и половина вече бях изтеглил парите си и закрил сметката…

Когато споделих това със шефа си който е немец и неистово се опитва да свикне с нашата мила родна и странните и порядки той направо обезумя. Два дни ме след това ме питаше дали това което съм му казал е истина или си измислям.

Е докато банките в българия са с такова обслужване и разчитат на такива нелепи такси няма да се оправим скоро.

Страшният съд

„Питайте и ще ви се отговори“. Това обичаше да повтаря дядо ми, докато
пишеше кода на Сътворението. Всъщност имаше предвид да се чете
документацията, после неправилно го цитираха в някои медии. Дядо е
талант, клиентите настояваха проекта да е готов за седмица, никой не
искаше да сключи договор при такива условия, но дядо го взе. И успя. При
това за шест дена. А на седмия, вместо да си изтества кода, той –
типично за програмист – взе една биричка и започна да се наслаждава на
работата си. „Истински шедьовър“ повтаряше и отпиваше по глътка от
изпотената бутилка.
Клиентите бяха страшно доволни, платиха дори и премии и веднага внедриха
проекта. Всичко тръгна по мед и масло дето се вика, обаче скоро
започнаха да се появяват и първите проблеми – бъг тук, грешка там,
системата зависва, клиентите се сърдят, вдигат врява, звънят по
телефона, въобще лоша работа. Дядо взе да оправя наред, направо в кода
пипаше, хем грубичко, за Содом и Гомор още се приказва, ама той си е
такъв, не си поплюва като си науми нещичко. Пък и с неговото чувство за
хумор: помолил го някакъв потребител за помощ – Аврам май се казваше – а
дядо, шегаджията му със шегаджия, го посъветвал да си форматира
харддиска. Както и да е, накрая на дядо му писна, реши да организира
свестен съпорт, че работеше тогава и по други проекти, няма с този вечно
да се занимава. Викна главния съпортер, Мойсей мисля че му беше името,
даде му цялата документация, всички разработки, целия оригинален код и
му рече с една дума – правете каквото щете, подобрения си внедрявайте,
екстри си добавяйте, мен повече с това да не ме занимавате. А този ми ти
Мойсей, не знам какво е правил, но от всичко това само някакви
инструкции за употреба занесъл, че и заповеди ги нарекъл. Дядо само
махна с ръка и се зае с по-важни дела.
Обаче проблемите продължиха да се трупат, клиентите започнаха да плашат
със съд и неустойки, та се наложи тате лично да огледа на място
грешките. Като видя на какво прилича цялата система и се хвана за
главата, опита с дребни пачове като множествена мимикрия, мултициплиране
и рестарт на определени потребители да оправи нещата, но нищо не се
получи. Накрая се принуди да поеме отговорността за всички бъгове,
забележете, дори и потребителските грешки, а потребителите какво
направиха – буквално го разпънаха на кръст. Тате не го взе присърце,
разработи цялостно нова концепция за употреба на системата, внедри я и
въпреки първоначалната съпротива, всички много я харесаха – и
потребителите, и клиентите.
И така дълго време всичко беше наред. Ама многото хубаво не е на хубаво.
Потребителите взеха да стават много нагли, не стига че затрупват с
искания съпортерите и администраторите, ами намериха от някъде мейла на
дядо и започнаха да го засипват с молби – оправи това, оправи онова,
помогни с това, с онова. А някакъв нахалник му намерил и телефонния
номер, вчера звъня, поиска си ферари и то червено.
Та затова съм тук. Да огледам ситуацията, ако не ми хареса и не може да
се оправи с някой пач, почваме направо отначало. Аз не съм благ характер
като тате – пускам един Страшен съд и сядам да пиша кода на Сътворението
отново.